Багдад, март 2003 г. Саддам Хюсеин гледа Джордж Буш, който говори на иракчаните по телевизията и обявява, че „тиранинът скоро няма да го има“. Бомби експлодираt в близост, а Саддам се сбогува със синовете си Удей и Кусай, които се надяват да не ги заловят "докато американците не бъдат победени." Юли 1979. По време на рожден ден на 7 годишната Хала – дъщеря на вицепрезидента Саддам, той и неговите приближени притискат президента Ахмед Хасан ал Бакр да се оттегли. Новият президент свиква конгрес на партията Баас, на който изобличава клеветниците. „Предателите“ са изведени от залата, принудени да признаят опит за преврат и екзекутирани от партийните членове в знак на лоялност. Личността на Саддам скоро прониква в Ирак. Неговият героичен образ е представен навсякъде. Когато терористите нахлуват в Багдад, Саддам контраатакува, което води до конфликт между Иран и Ирак. Саддам е изправен и пред лични премеждия като смъртта на майката, която го е възпитала, непредвидимото поведение на неговия най-голям син и наследник - Удей, развалянето на съюза с Барзан Ибрахим – негов полу-брат и бивш заместник. Саддам намира успокоение при Самира Шахбандар, омъжена красавица, която става негова любовница за огорчение на жена му Саджида. По-късно семейството на Саддам и и приятелите му се събират, за да отпразнуват брака на дъщерята на Рагхад за Хюсеин Камел, братовчед на Саддам и негов близък съюзник. Въпреки тържествата, витае предчувствие, че се надига нещо лошо – ревност, съперничество и параноя, които скоро ще изпробват лоялността до краен предел.
