Наполеон е посрещнат от разочарованите от корумпираната Директория парижани като новия и силен лидер на революцията. Той е твърдо решен да вземе развод от невярната Жозефин, но тя успява чрез серия манипулации да го разубеди. За пореден път той се поддава на чара й и й прощава въпреки публичното унижение. Упреците на майка му Летиция, която живее заедно с децата им, остават напразни. Цялото семейство разчита финансово на Наполеон. Благодарение на изключителната му лоялност към фамилия Бонапарт, братята му стават политически влиятелни и един от тях (Люсиен) е избран за парламентарен президент. Военната слава вече не е достатъчна за Наполеон. Заради интересите на застрашената от хаос Франция, той решава да поеме абсолютна политическа власт. За да отстрани Директорията от управление, той спечелва на своя страна външния министър Талейран и министъра на полицията Фуше, който благодарение на шпионската си мрежа, е най-информираният мъж в страната. Люсиен събира парламентарни гласове в полза на планираното от Наполеон ново правителство и скоро 500-те депутати разбират, че това означава край на Републиката и начало на наполеоновата диктатура. След безкрайни дебати и опит за атентати, Наполеон изгубва търпение и решава да извърши преврат. Под командата на маршал Мурат, годеник на наполеоновата сестра Каролин, гренадирите нападат парламентарната сграда. В следствие на това Наполеон е избран за Пръв Консул на Франция с 10 годишен мандат. Така той се изкачва на политическия връх на страната. Наполеон, заедно с Жозефин и децата й - наскоро военно отличеният Юджийн и привлекателната вече млада жена Хортенз - се пренася в кралския замък Тюйлери. Жозефин не е щастлива тук. Тя мрази студеното величие на замъка и е преследвана от кошмара за гилотинираната кралска двойка. Тя вижда как Наполеон се отчуждава, посвещавайки все повече време на политиката и обвинява за това липсата им на деца. Започват да се носят слухове за това как Наполеон е готов на всичко, за да му се роди престолонаследник.
