След осем години война Гай Юлий Цезар най-после е приключил кървавото покоряване на Галия. Тъкмо когато се готви да отпразнува шумната победа и да се върне в Рим със своята войска, научава, че дъщеря му Юлия е умряла при раждане. Съкрушен и дълбоко опечален, той бързо изпраща хора, които да намерят нова съпруга на неговия зет и управник на Републиката Помпей Велики. В Рим пресметливата племенница на Цезар Атия и отдавна забравената му любовница Сервилия с нетърпение очакват неговото завръщане, докато управляващата класа се бои, че завръщането на популярния генерал ще разруши статуквото. Четиристотин години след създаването на Републиката Рим е най-богатият град в света. Основите на изградената върху принципите за поделена власт и междуличностно съперничество Република са започнали да се рушат. Управляващата класа е екстравагантно богата и между класите съществува огромна пропаст. Политическото равновесие зависи от сената и Помпей Велики, който е съветван от Катон, Цицерон, Сципион и други консерватори да се раздели с Цезар, защото има опасност неговото завръщане и популярност сред масите да застрашат статута на Помпей на управник, както и тяхното собствено богатство и власт. Самият Помпей Велики е разкъсван между собственото си желание да запази властта (някогашният плебей се е издигнал до национален герой след завладяването на Испания и Сирия) и дългогодишното си приятелство с Цезар, бащата на наскоро починалата му съпруга. Атия е намислила да утеши скръбта на Помпей, като му предложи за съпруга дъщеря си Октавия, въпреки дълбоката любов на младата жена към настоящия й съпруг плебей. В стремежа си да бъде и на двете страни на ескалиращия конфликт за властта Атия изпраща на Цезар знак за своята благодарност – царствен бял кон, доставен след опасно пътуване лично от скъпоценния й 11-годишен син Октавиан.
