След безплоден сезон в Континенталния конгрес почивката във фермата на Адамс "Брийнтрий" е прекъсната неочаквано от атака на Лексингтън и Конкорд. Адамс е свидетел на останките на кървавата битка и по-късно се връща във Филаделфия. Там в яростни спорове с делегатите относно предимствата и недостатъците на независимостта надделява над предложението на сенатора от Пенсилвания Джон Дикинсън за помирение и хвърлил ръкавицата на предизвикателството на независимостта. С възцаряването на насилието в и около Бостън, Адамс номинира Джордж Уошингтън за главнокомандващ на новосъздадената Континентална армия. След кратък престой у дома Адамс се завръща във Филаделфия – с декларация от крал Джордж III, че измяната се наказва със смърт. След няколко дебата и отлагания Адамс подкрепил решението за Декларация за независимост, предложено от сенатора от Върджиния Ричард Хенри Лий, и убеждава Томас Джеферсън да състави декларацията. С подкрепата на Бенджамин Франклин Адамс надделява над скептично настроените делегати и в частност над сенатора от Южна Каролина Едуард Рътлидж и убеждава противници като Дикинсън да да поемат пътя към независимостта. На 2 юли 1776 окончателното гласуване в Конгреса води до почти единодушно решение – с въздържалия се Ню Йорк – за деклариране на независимост от Англия. На 4 юли 1776 Конгресът приема съставения от Томас Джеферсън документ, утвърждаващ това. Докато Абигейл се бори с взрив от едра шарка в Масачузетс, Декларацията за Независимост се прочита пред войнствените тълпи във Филаделфия. Адамс пише до съпругата си, “Пробивът е факт, сега иде нашият ред.”
