„Двойно щастие“ взима за своя отправна точка китайското копие на Халщат — идилично градче в Австрия, за да изследва бързата урбанизация на Китай. Днес китайските градове се строят там, където историите и спомените могат да бъдат лесно забравени и следователно пренаписани. Филмът сблъсква истинското и фалшивото чрез визуални образи и коментари, интервюта и песни. Сред китайците „двойно щастие“ се отнася за щастието, което се увеличава двойно, когато двама души решат да изживеят живота си заедно. Ела Райдел избира тази красива и оптимистична идея за заглавие на своя първи пълнометражен документален филм. Но може би не е съвсем точно филмът да се нарече документален и определено не е традиционен репортаж за глобализацията. Напротив, това е изключително остро филмово есе, направено с голяма чувствителност и деликатност.