Олфат иска да изучи и да ожени сина си, но избухва война и той решава да отиде да се бие за родината. Животът на Олфат, в очакване на Юнес да се завърне от фронта тече бавно. Всеки път, когато се позвъни, тя хуква към портата с надежда. Около кръста си е превързала радио, защото всеки ден по новините казват имената на военнопленниците. Минават 15 дълги години, войната вече е свършила, някои от приятелите на Юнес се завръщат живи и здрави, други са загинали на бойното поле, но никой няма новини за него, а Олфат продъжава да носи привързано за кръста радио, в очакване да чуе новини за своя Юнес.
